- Трябва да ми купиш глин – казва тя, докато си обува
чорапите. Обува се ужасяващо бавно, сякаш се надява да й се размине. Цар е на
мотаенето сутрин.
- Какво ще правиш с тази глина? - подсказвам вярното.
Преди искаше да ходи „пак на същия Витош с лифтовете“. На баба си пък
разказваше, че зимата е била в Старосело – все не й се обръщаше езикът да каже
Старосел. Сега с баба си учат поговорки – две дини под една мишница, всяко зло
за добро. Тя се опитва да измисля и свои – „който разлее нещо и си го избърше,
няма защо да е неуморно“. Не зная кога точно се използва, но ми се струва, че е
доста конкретно. Чудя се дали не се е поизморила да прикрива следите…
- Ще правя приложни изкуства – обува си тя най-накрая и
другия чорап. - Вчера ни показаха как.
Няма коментари:
Публикуване на коментар