***

Той пораства неусетно, между буквите на азбуката, на които го учи кака му, и собственото му виждане за света. Кака му е единственият авторитет за него, с щурите й обяснения за някои неща от живота. Разхождаме се в „Нужния” парк. Нужен ни е, разбира се. Разминаваме се с мъж, на когото показалецът е стабилно бинтован. Малкият сочи с пръст към човека, за да го забележим. Нужно е да му обясним, че не е добре да се сочи с пръст, не е възпитано. 

Кака му се включва убедително:

- На човека за това му е бинтован пръстът, защото е сочил с него.

Над главите на децата тече бурна обмяна на погледи. Очите на татко й преливат от сдържан смях, а аз се кокоря в почуда - нужно ли е изобщо да кажа нещо.