Бяха седнали на пицарията до нас – две семейства с двете
си момчета. Майката на русото предложи:
- Искате ли да се качите двамата горе, с майката на Вики? И да останете там?
Майката на Вики вече се надигаше от стола.
- Да останем там? Ама за цял живот ли? - подскачаше вече
русичкото.
Замислих се. Ами ако майка му отговори „Да, за цял живот“,
дали ще последва „Йееее!“ - вълнуваща промяна, нови играчки, любезна нова
майка. И дали после ще дойде „Неееее“ - оставяш всичко свое, трябва да питаш
Вики „може ли“ за всяка играчка, новата майка няма да е мама.
- Не, бе, как цял живот, за сега – тросна се майка му. И
му спести тежък избор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар