***

- Дай да ти чуя сърцето с моя нов чувач за сърце – каза ми тя, сложила очила без стъкла на носа. Обърнах гръб към нея, а детският стетоскоп зашари по него.

- Като порасна, ще стана докторка по животните – приключи преслушването и махна очилата. Сигурно с очила се чува по-добре.

- Ветеринарен лекар – казах аз. – Така се нарича докторът на животните.

- Сухопътен транспорт – отвърна тя. – Така се нарича автобусът.

Впечатлена съм. Не знаех, че знае такива думи. Не питам откъде, нека си остане нейно постижение и нека усети възхитата ми.

- Поне малка лъжичка витамин Це ще трябва да пиеш – съветва ме.

- Бързо ли ще ми мине? – тревожа се. Добър пациент съм, напъхвам си тениската в панталона.

- Поне малко бързичко ще ти мине.

Поне й е любимата дума. Навсякъде я намества.

- Какво е „освен“? – внезапно се сеща.

Приключили сме профилактичния преглед.