***

Въпросите й никога не означават само това, което питат. Вече го знам и когато отговарям, бързо премислям с какво точно може да са свързани. Не винаги успявам, но знам, че въпросите й не са просто въпроси. 

- Какво е „да го мислиш“? 

Едва е отворила очи и вече има въпрос. Зная, че не е просто питане. Набързо премислям, но все пак отговарям с първото, което ми идва наум:

- Да се тревожиш – и веднага добавям - Да внимаваш. 

Досетила съм се какво всъщност пита. Вчера падна от леглото. Отговаряше на предупрежденията ни да внимава със скачането като провлачваше по едно хладнокръвно „Спокооооойно“. Когато падна, не заплака – честолюбието й беше пострадало повече от коленeтe. Татко й каза: „Да го е мислила“. Цяла нощ го е мислила. 

- Аха… – гледа ме сънено и с укор.

- Боли ли те някъде? - питам.

- Вече не – и влачи крака към банята.