***

- Помощница по нощница – закачам я аз. Може да седи по цял ден по пижама. Помага ми с подреждането на масата и ми разказва „една смешна история“. Винаги уточнява какви са й историите, за да се засмееш накрая или да повдигнеш вежди, ако е нещо учудващо. Също така е добре да възкликваш редовно, ако е страшно. Във всички случаи е добре да внимаваш, защото веднага улавя, ако не следиш сюжета. В тази история има „разплакано детенце в розова пижама, легнало по корем пред дървен гардероб“. Какво внимание към детайлите!

Редувам гримасите според развитието на приказката, възкликвам редовно и дори цъкам с език на правилните места.  

- Накрая видяло един дядо с чадър да прави формички в пясъка – завършва тя и ме гледа. Запомнила съм добре, че разказва „една смешна история“.

Смея се шумно, смея се с глас.