- Много е интересно това с инките – казва тя, докато
приготвя салатата.
Сигурна съм, че не е това, за което си мисля аз, за това
я гледам и изчаквам.
- Ето, краставицата – мога да я нарежа на половинки, на
четвъртинки, дори на осминки.
- На шейсет-и-четвъртинки можеш ли – закача я татко й.
- Това вече е таратор – смее се тя. Ясно беше, че други за
друг вид инки става въпрос.
Той е малък и не разбира шегата, но усеща, че
трябва непременно да се включи с хумор.
- Аз пък ще изям 566 таратора!
В момента 566 е любимото му число. Всичко, което е много,
е 566. Точно толкова иска да си остане на село, за да прави барбекю и да яде
пържоли. Също толкова иска да е на морето, за да яде риба. Тревожим се да не е
постоянно гладен, щом все нещо за ядене планира през тези 566 дни.
- Не, просто съм геопард и трябва да съм с бързи мускули –
обяснява ни.
Съгласяваме се поне 566 пъти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар