***

Когато се качвам в асансьора от нашия етаж, поглеждам надолу. Асансьорът е стар и през дупката под кабината виждам въжетата. Виждам и другите асансьори. Татко смята, че са просто врати, но аз смятам, че са асансьори. Само не знам накъде водят, но ще разбера и това. За сега се качвам от нашия етаж и слизам на първия, но ще проверя и останалите.

Има и други неща, които не разбирам напълно. Като това с имената. Тате си има име, мама се казва някак, а истинското име на Сашо било Александър. Защо са им други имена, като всички знаем, че това са мама, татко и чичо? И аз имам едно име, което харесвам, но имам и друго, само че по-дълго. Това, по-дългото, го използват, когато ми говорят сериозно, за това не го харесвам особено. Но ми се струва, че нямам голям избор.

Не харесвам и да се качвам в колата, когато дълго време е стояла навън и не сме се возили в нея.

- Защо не харесваш? – пита ме татко, докато се качваме в асансьора.

- Защото мирише на сянка – споделям му. Поглеждам под кабината, за да видя въжетата и другите асансьори.