Пират

Омръзна ми да ме питат защо нося капаче на очилата. Казвам им, че едното око е мързеливо и трябва да го науча да гледа по-добре, но наистина ми омръзна да обяснявам. И на мен не ми се носи капачето и се ядосвам на това око, дето го мързи да гледа, но няма как. Иска ми се да бъда като Калоянчо, който не носи очила и не се налага да носи капаче на очилата си. На Боби му се налага да носи очила, но няма капаче. За това понякога сутрин се ядосвам и не ми се ходи никъде. Мама казва да си помисля за нещо хубаво и когато ми стане тъжно или ядосано, да се сещам за хубавото и да не мисля за очилата или за капачето. Понякога си мисля за морето или за оранжевата кола, която скрих в магазина, за да не ми я купи никой. Беше на втория ред, заедно с много други колички, но аз я преместих най-отзад. Да не я види никой, преди аз да съм си я купил. Мога да мисля за нея, но забравям.  

Готов съм за детската градина, само чакам татко да излезе от банята. Двамата ходим заедно на детска градина. Той не ходи, само аз ходя, но поне идва с мен до вратата. А мама ме взима. Пак съм с очилата с капачето и ми е криво, за дето трябва отново да обяснявам. Опитвам да мисля за морето или за оранжевата кола.

– Готов съм – излиза татко от банята. Носи капаче на очилата си. Засмивам се. 

– Искам да съм пират като теб – казва татко и тръгваме.

Изобщо забравих за оранжевата кола днес, защото целия ден бях пират.