Моите думи са като твоите влакчета:
редят се една след друга, скачват се,
пъплят бавно из коловозите, ускоряват,
когато се изморят, пускат пара...
Твоето хоби те поглъща за себе си,
трябва ти друга действителност - релсите.
А аз от време на време ти се явявам:
изпълнена с разни истории гара.
И все пак е хубаво: след тунела
излизам на светлото. По-умела.
И моето хоби е като твоето - същото.
И двамата еднакво сме за преглъщане.
октомври 2009 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар