разхождам децата, ядем сладолед,
денят, в който се чувствам приятно пораснала,
обърнала погледа смело напред.
Ден, в който не ми дотежава
да бъда на десет, на пет и на хиляди,
във който тъжа, но и пак досмешава,
във който не скачам тревожно ужилена.
Денят, в който аз се намерих със себе си -
да тичам с децата, да скачам на ластик.
Денят, в който май съвсем безогледно
си дадох на себе си щастие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар