***

Луната е започнала да свършва -
захапана отдясно, като хляб,
а аз я съзерцавам като вързана,
изпълнена с вълнуващ страх.
За всичко, дето става неочаквано,
за сълзите от радост, от тъга.
Луната ми се смее мамещо,
а аз шептя "благодаря"...