***

Всяка сутрин пътеката пред градината е безупречно почистена. Дори от падащите листа. 
Тази сутрин пътеката беше чиста само наполовина. Метлата лежеше учудено настрани, затиснала с дръжката си листо. Лопатата - внимателно подпряна на оградата. Ей така - внезапно приключило метене. Изведнъж. 
Дали беше пострадал? Отвлечен? Защо наполовина? 
Зад ъгъла тръгна автобусът с децата от градината. Отиваха на Витоша: шумни, весели, с шапки. А той седеше на първата седалка и сияеше. Чистачът, който поддържа пътеката безупречно чиста. И никога не беше ходил на Витоша.