Мама смята, че играя добре футбол. Преди ходех при батко Марти, който ни учеше да играем. Харесваше ми, даже участвахме в състезание. След батко Марти дойде един друг батко, който не можеше да ни запомни имената. За това с Калоянчо решихме и ние да не му запомняме името. Викахме му "баткото с конусите". Добре беше, дето носеше тези конуси на тренировките. Харесваше ми, че ме научи да вкарвам гол в единия ъгъл на вратата. Но не ми харесваше, дето не ни помнеше имената.
Сега мама пак ме пита дали искам да ходя на футбол. Отказах.
- Не ти ли се рита? - пита ме мама и ме гледа някак загрижено. Рита ми се, но навън, с нея.
- Искам да се отпиша от футбола - казвам й. - Има други батковци.
- Как ти се струват? - пита мама и пак ме гледа едно такова загрижено.
- Единият дъвче дъвка, а другият има гладка коса - казах й честно.
Как да им имаш доверие...
Няма коментари:
Публикуване на коментар