През лятото

- Не е особено справедливо - казва ми той. Разхождаме се и ядем сладолед и аз не намирам нищо несправедливо в това. Поглеждам го въпросително над сладоледа. 

- Ами, така е: кака е на море и се забавлява, а аз съм на някаква скучна земя! - обяснява ми. Поглежда ме, но не изглежда никак разстроен, по-скоро изпробва как ще понеса това. Зная, че никак не му е скучно, защото всеки ден правим нещо забавно с него. Повдигам рамене и тъкмо обмислям какво да отговоря, когато вдига поглед нагоре към облаците. Сгъстяват се и обещават дъжд. 

- Мисля, че си нося дъждовното яке - успокоява ме той. В действителност, най-важното за него е, че си носи футболната топката. Никъде не отива без нея. Подритва разсеяно и се усмихва: 

- Всъщност, мога ли да казвам, че вече не съм на шест и половина? Мога ли да казвам, че ще съм първи клас?

- Можеш, съгласявам се.  

- Имай предвид, че днес бях батко на два пъти! - напомня ми той. В този ден беше батко на две момичета и аргументът изглежда наистина сериозен. 

Дояждаме сладоледите на тази скучна земя, а аз едва си сдържам усмивката.