за всички жени преди мене...
Дали са били тъй улисани
в тревоги на своето време?
Дали са отмятали кичур,
неволно над погледа паднал;
дали са поспирали тихо
нагоре с брашнените длани?
Загледани сякаш далече
към мене, която ще дойда,
дали са разбирали вече,
че всъщност замесват история?
И втасва тесто като спомен,
отмятам си кичур отнесено.
Брашнените длани напомнят
от какво тесто съм замесена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар