да е леко разхвърлян, да е леко готов.
Ще се спъвам във него с тези дрехи отгоре,
ще го гледам износен, ще мечтая за нов.
Колко малко е куфарът, а и колко е всичко -
а което не трябва, си остава отвън.
Нещо малко за четене, нещо за преобличане,
ето четка за зъби и фланелка за сън.
Да остане отворен, да стои, да ме дърпа,
да ме спъва насън като ставам в нощта.
Само твоето "хайде" да чуя и тръгвам.
Куфар, аз и усмивка. Път и твойта ръка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар