Кога забравихме, че всичко е просто -
да потичаш на воля, да се срещнеш с приятел.
Днес здравата сме се залостили,
че дори сме подпрели вратата.
Кога за последно си намерихме клечка,
с която да ровим любопитно в листата?
Днес си търсим единствено пречки
и се ровим дълбоко в препятствия.
Три момчета на двора се заливат от радост,
смях клокочи, извира: трима малки мъже.
Самолетче засилват, после тичат и падат,
то е толкова просто да си още дете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар