Дадох. И чувството е прекрасно.
Не много, а колкото мога.
И сякаш внезапно пораснах,
надраснах и страх, и тревога.
Давам. И знам, че съм жива.
И всеки от дните е кауза.
Малко е нужно да съм щастлива.
Вземете! За себе си не се пазя.
Ще давам. Това ще ми дава крила.
Не много, за полет да стига.
И сякаш започва наново светът.
Споделям се. Колкото има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар