Като зов на разлаяно куче
ме разбужда настойчиво изгревът -
без обещание за благополучие,
но с обещанието на избора.
И избирам уюта на себе си -
като дъх на започната книга.
Изкипелите супи на делника
днес не могат да ме достигнат.
Ще се вслушам с копнеж как във утрото
се събуждат и кашлят мечтите ми,
как прохождат със тромаво тътрене,
но са тук: лаят ми, викат ме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар