Натежала е от сълзи вечерта,
потъмняла от въздишки и копнежи,
гъста като къдрава коса,
топла като пара след валежа.
Погледи, докосване и смях,
всичко има - синя вечер.
Натежала е от сладък грях,
потъмняла е от безметежност.
Вечер на здравей и сбогом,
нощ на тайнствени надежди.
Синя нощ на сладка болка -
сладък миг на безнадеждност.
И поела във ръце доброто,
тръгва си нощта с метрото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар