Царевицата надхвърля моя ръст,
а в косата й назрява летен спомен.
Режат ме листата й на кръст,
неотнесен по-далеч от двора.
Споменът е тежък кръстопът:
прекопан и оплевен, поливан,
сгърбил се над себе си - отвъд
свойте корени да не отива.
Корените, казват, ни държат,
корени, заклевам ви - вървете!
Сто вини накуп ще издържа,
само свободата си върнете...
Царевицата надхвърля моя ръст,
корените й са кокалите в двора.
И привеждам сред листата кръст -
да посеем спомени. Да ги заровим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар