Трети път започвам да пиша
онова обяснение във любов,
от което да спреш да дишаш,
но не стихът идва готов,
а сюжетът - накрай Мадара, насред август,
мъже строят къща -
кънтят чукове, викове, смях -
внимавай, подай ми, задръж ме...
И сухият вятър край тях.
Градят къща,
подслон,
правят дом -
тук някой ще се завръща.
Вятърът няма да бъде страшен,
студът няма да бъде страшен
и август не ще бъде страшен.
Ще стане, вика старият майстор.
Готово, провиква се друг.
А аз така се старая
да уловя всеки зувк.
Защото ти си домът ми, заслонът ми, покрив,
ти си смях и си вятър. И жажда.
Ти си всичко за мен -
и не само в Мадара. Не само през август.
Няма коментари:
Публикуване на коментар