Попътно

Насред пътя, насред дъжда, насред локвите, 
насред село с пробити покриви,
с порти като разклатени зъби,
с прозорци като усти зяпнали,
стигаме до табела (не се чете името),
а някой, който тук е живял или тук е спирал,
пък е имал и време, и спрей да напише
на табелата разкривено "Обичам те".

И докато чистачките отмятат водата
като перчем, запречил погледа,
ми става хем тъжно, че е толкова празно -
прокапало е през покривите,
устите се пълнят с влага,
а портите скръбно омекват;
хем все пак и малко хубаво, че някой е спрял до табелата
и, вандалствайки,
е написал най-важното.