Онемяло, лятото наднича
зад оградата на слънчевата къща.
Скъсан е сандалът му - не тича,
тръгва бавно и не се обръща.
Нагласена, есента наднича
иззад ъгъла и крак подлага.
Лятото се спъва - не обича
тази тъй позната изненада.
После взима във ръце сандала,
хвърля го по гиздавата есен.
А от слънчевата къща до премала
някой пее тъжна песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар