За глезена сякаш е вързала лятото -
подрънква със миди, звъни като пясък,
не е развълнувана, че в прогнозата казаха -
есента е настъпила днес с меден блясък.
И ми се свива сърцето в неясна тревога -
изядох ли всички узрели смокини,
преплувах ли всички вълни? Още мога
да си открадна две сутрини сини.
Пристъпва напред и придърпва си лятото,
в метрото го качва небрежно и сяда.
Потръпвам пред повея на вече познаното -
сланата към глезените й алчно посяга.
За глезена сякаш е вързала лятото -
звъни като пясък и тя ще го чуе.
Не ще го изгуби, какво като казаха,
че вече ще трябва да се обуе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар