Давид откърти стъпала и тръгна
със мраморно спокойствие навън.
Там лепкавият август го прегърна
и го превърна тайно в топъл сън.
Въздишка тежка бавно се надигна,
Давид продъни с крачки вечерта.
Отсреща на тротоара чаша вдигна
приседнал пътник. Свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар