И пада небето отгоре ми.
Продънва се чак до онези корени -
заоблени, като колена възпалени.
Изсипва се цяло небе върху мене.
Стоя насред бурята, млъкнала:
дали се е съмнало, или е мръкнало -
в непрогледното няма значение.
Изсипва се цяло небе върху мене.
Вкопавам се, жадно отпиваща -
всяка глътка живот е тъй жилеща,
но ме удържа с ръце закалени.
Изсипва се цялото време. За мене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар