Пределна делничност

Парфюм и пържен лук
във подлеза на булевард "България". 
Две токчета набиват като чук 
пределна делничност като авария. 
Надничам през стъклата на колите:
ароматизатори, вода. Но вестник?
В задръстването ли четеш, се питам, 
или пък тя чете до тебе?
Пред близкото училище се струпват 
луксозно кисели, току-що станали. 
Парфюм и пържен лук е положението.
Пределна делничност на улица "Нишава"... 

септември 2018 г. 

И съм пак дете...

Ръцете ми почерняват от орехи.
Почерняват, а така ми е хубаво! 
Сякаш детството заговори
и ми говори дълго...
Разказа за хиляди облаци
и за мен: лежа на поляната.
За черници и бъз. Спомени
за края на лятото. За началото. 
За колената ми с рани. За розите.
За царевица - режат листата.
Разказа ми много още.
И ми разроши косата. 


лято 2018

По пясъка

Стъпка по стъпка към пясъка.
Към онова неусетно пристигане,
което прави нещата по-ясни
с лекота и с намигане.
Стъпка по стъпка към себе си.
Към дълбокото нейде в сърцето,
което прави нещата лесни
и събира от радост ръцете.
Стъпка по стъпка през лятото.
Лястовици редят се по жиците.
Нека си тръгват. Приятно е:
при себе си вече пристигаме.


август 2018 г.

Четири четиристишия (2)

***
Изсипали са мидите на масата.
Събирали ги цяла сутрин.
Сега си имам плаж и пясък.
И ми е ужасно хубаво.

***
Рисува си и си говори нещо.
История си има всяка фигура. 
Поглеждам го съвсем небрежно.
Поглежда ме и ми намига.

***
Разбира хумора на мръсни вицове.
Седи с големите на масата.
Поглеждам я и й намигам.
Усмихва ми се тя. Пораснала.

***
До мен е и усещам силата.
Запалва си цигара и мечтае.
Брадата му е вече сива.
Намигам му. И той си знае.

Лятото на сбъднати желания

Лятото на сбъднати желания, 
лятото на дълъг път и музика. 
Лятото, в което осъзнаваме,
че сами на себе си сме музата.
Лятото на мен и теб. И лебеди. 
Лятото на измечтани мигове. 
Лято на деца и езеро,
заедно през лятото завинаги. 
Лятото на сладко щастие,
лятото на път към себе си. 
Лятото сега - прекрасно е. 
Лятото на нашите вълшебства. 


лято 2018 г. 

Имам пясък

Имам пясък под клепачите, 
пристъргва ми, когато мигам. 
Морски пясък, чакай ме,
пристигам. 
Имам камъни в обувките,
влача крак, когато ходя. 
Морски камъни, в целувките 
е споменът.
Имам сол по двете бузи - 
ближа ги, да не засъхва. 
Морска сол, наблизо съм. 
Настръхвам. 

август 2018 г.

Защото си важен

Имаш значение винаги.
Защото всичко има значение.
Ти си толкова много мигове
и толкова много вечности.
За някого ти си безценен,
но най-вече за себе си. 
Повтаряй си - имам значение. 
Обичай се. Вгледай се. 

август 2018 г.

Моите думи

Думите са силата, която ме премества
от този край на чувствата до другия.
Думите са слабостта чудесна,
в която съм готова да се губя.
Думите са моят верен спътник,
който ме повежда през мъглата.
Думите, понякога преглътнати,
те ме правят мен самата. 
А когато съм стаена, тиха,
в този миг най-силно викам. 

август 2018 г.

Сутрин като тази

Понякога дните започват така:
с нетърпение да те видя, да се събудя.
Понякога дните започват така
влюбено.
Обичам когато протягаш ръка
да ме докоснеш в просъница, търсещо.
Понякога дните започвата така:
свършващо. 

Щастие

То е толкова силно, че едва се понася.
То расте и прелива, по-голямо от мен. 
Оглупяващо, ослепяващо щастие. 
Мое собствено. Споделено.

То е толкова леко и крехко изплъзващо,
то е тук, но и пак - не съвсем. 
То боли от сърце. Всепоглъщащо.
Сътворяващо. Съживяващо. Мен. 

 

Мечта

Така ми е крехка мечтата, че й треперя - 
да не подгизне от дъжд, да не се разболее.
Крехка е и почти не я докосвам - 
да не би преждевременно да се износи. 
Така ми е крехка мечтата, 
че почти не я измечтавам,
а ще мечтая за нея, когато 
е вече на отминаване.
Крехка е, но й вярвам. Пък имам и съучастници. 
Мечтичка е. Но е прекрасна. 

юли 2018 г.  

Всичките мои уши

Ето така спя аз - 
с всичките мои уши 
наострени, неспокойни: 
той дали кашля, 
тя дали ходи насън,
ти дали на разсъмване лягаш, 
котето дали мърка. 
Ето така - с всичките мои уши
само не се чувам, 
че хъркам. 

Желание

Гъделичка ме желание за приключение. 
Побутва ме отвътре и се киска. 
А аз съм се оплела във съмнения 
и му се дърпам, сякаш не ми стиска.

А всъщност му се радвам, че ме бута - 
дано да тръгна без да се замислям. 
Да тръгна някак си - наметната, недообута, 
изпълнена с желание. И с кискане. 
 

Порой

Като ще взема да се разплискам, 
всичко, което е в мен, ще излея. 
И хич няма да е изискано,
а ще е почти наводнение. 
Първо през очите ще тръгне - 
ще прокапят двете пробойни. 
После отвътре ще се изтръгне 
и ще стане почти порой.
Наистина ще взема да се разплискам, 
до последната капка да се разлея. 
И никак няма да е изискано, 
но ще идва отвътре. От мене. 

юни 2018 г. 

Любовно

За децата разменяме планове. 
Уж за децата, а си четем по устните. 
Ти четеш: Не обичам, когато те няма. 
Аз чета: Тука съм. 

За децата уж разговаряме,
а си търсим очите настойчиво. 
И се четем между редовете. Нямаме 
много време. Цялото твое. И моето. 

май 2018 г. 

Събота

Събота. Денят ми е тук.
Денят ми за себе си, денят ми за друг.
Ден за мечти, аромати и звук.
Ден за носталгия. Моят ден тук.
Те са си пуснали "Междузвездни войни".
Той - на китарата. Нежно звучи.
Аз се редувам - себе си, те, той.
Събота. Още постой.

На нея, в края на учебната година

Ей, пак ме стисна за гърлото
това, че безвъзвратно пораства.
Че сякаш вече е тръгнала
и аз сама й отварям вратата.

И там ще я чакам, когато се връща
от своите битки, от своите мисии.
Все по-рядко ще ми дава да я прегръщам
и все повече ще я мисля.

Но нека върви. Има смисъл.
А мене – нека ме стиска.  

Усещане

По-бавно от всякога.
Да е по-бавно от всякога. 
Днес да е по-бавно от всякога,
си пожелавам. 
За да мога по-дълго от всякога
да оставяравам.

По-силно от всякога. 
И е по-силно от всякога. 
Днес е най-силно от всякога,
установявам.
Днес най-силно от всякога 
се надявам. 


 21 април 2018 г.

История

В джобовете на децата 

има четири клечки,

камъни,

три разтопени бонбона,

смачкан касов бон

(синът ми си събира сметките),

солети и други трохи,

празна опаковка от носни кърпички,

жълъд,
жълти монети 
и една количка - състезателна.

В джобовете на децата

има история
събирана 
старателно.

април 2018

Мухата на музата

малко по Георги Господинов

Муха на картината потрива ръце:
майсторска работа, Майсторе. 
А после отлита. Неизвестно къде,
изучила на картините тайнството. 
"Плюя ви на изложбата, аз съм муха".
Размахвам ръце с раздразнение. 
Аз искам да гледам, а не да слухтя
за неочакваното й нападение. 
Муха на картината. Отвръщам очи - 
там тя е в защитената зона.
Отлита нанякъде. Иронично жужи. 
Мухата на музата не я гонят.  

април 2018 г.