***

Застанал е на мокрия пясък и гледа в далечината. Оглеждам и аз хоризонта – обикновено търси кораби там. Смята, че очите му са специални – нощем имал блестящи очи и виждал в тъмното. Можел дори да чете. Трикът е да си поставиш книгата под нощната лампа - тогава блясъкът на очите е най-силен. Ама, разбира се.

Сега се е втренчил в хоризонта и размишлява.

- Там, където морето свършва, капе ли надолу?

Винаги съм се питала как се обясняват големи неща на малки деца.

- Не – отговарям простичко. 

Мисля, че все пак трябва да му кажа нещо - че Земята е като кълбо, че формата й е специална... Той ме гледа с такова подозрение, сякаш отричам очевидното.

- Имам друго чувствие – усъмнява се той. И се залавя отново да хвърля пръчката си към вълните, след което те му я връщат обратно. На мен ми прилича на научен експеримент, но според него е дресиране на пръчки. Неговата се казва Каринга, запознава ни той.