През лятото

Проскърцват дъските на пода,
изохкват под моите стъпки.
Опитвам се бавно – не мога
безшумно да се измъкна.

Навън е нощта на щурците
и колко лета все е същата...
Небето – на път да се изсипе:
звезди ще покълнат зад къщата.

Във стаята спи дъщеря ни
в щурците унесена сладко.
Проскърцвам. Ти знаеш: жена ми.
Прохъркваш. Тя чува: татко.

август, 2008 г.