***

Синьото й е любимият цвят. Познава синьото, червеното и зеленото, всичко друго е Яно. Цветовете завършват на „о“. Още няма три. Захапала е морков пред телевизора, гледа Mickey Mouse Club House и участва. Участва с всички сили. А Мики Маус настойчиво пита от екрана:

 - С коя формичка ще изразим любовта си – червено сърчице, зелено квадратче или синьо кръгче?

- Синьо кръгче! – вика тя и подскача. Разбира се, мисля си, синьо кръгче! Поглежда ме за одобрение. Знам, че всеки миг Мики Маус ще „потвърди“ червеното сърчице, за това започвам да пея със страшна сила, а тя ме гледа втрещено. 

Днес вече ми е свикнала. Днес вече е на девет и се оплаква на татко си, че съм й предложила да рецитира стихотворение на детската площадка с всички сили, за да пребори сценичната треска.

- Ми, да – гледам да съм убедителна аз. Предстоеше да се изправи пред цялото училище, тъкмо вече щеше да й е минал срамът.

- Аз нямам срам – успокоява ме тя. Досмешава ме. Рецитирам стихотворението на детската площадка с всички сили, за да мине моята треска от предстоящата й сценична изява. Вълнувам се почти колкото нея, че и повече. А тя търпеливо яде морков до мен и ме гледа. 

Сега брат й е на три. Играем на футбол. Много е добър, пада изящно и гледа безпомощно. Аз тичам хаотично с топката, а той ме следи изпитателно. Изведнъж вдига ръка и вика:

- Син картон!

 
Сядам на резервната скамейка и оставям играта в ръцете и краката на професионалистите. Синьо кръгче, син картон. Нося моркови и за двамата.