***

- Името ми започва с буквата „Ко” – съобщава той.

- Струва ми се, че започва с буквата „К” – подсказвам вярното аз.

- Не! Защото, чуй – аз се казвам Косьо. Ако започвах с „Къ”, щях да съм Късьо. Сякаш съм скъсан. А аз не съм, значи започвам с Ко. 

С „Ко” започваш, приемам аз. От време на време правя компромиси с концепциите му, колкото и трудно да е да не се разкискам. Една вечер, след баня, се гледа пред огледалото, глътнал корема:

- Кога ще ми пораснат плочки? – пита ме.

- Сигурно, когато пораснеш – учудвам се аз, че знае такива неща.

- Добре - примирява се той. – До тогава ще си стоя само с дробове – гали той изпъкналите си ребра.