Четири четиристишия

***

Старчески ръце, покрити с миди.
За перде и влак ще пее друг.
Моето око не може да ме види,
моето ухо е само звук.

***

Аз съм един послеслов.
От онези, последните, знаете.
После слова, после – слов.
По словата им ще ги познаете.

***

Закърпете кръпките, кърпачи!
Трудно „р”-то изговарям.
ЗакЪпете кЪпките, кЪпачи!
Да се къпем и да разговаряме!

***

Учудена смокиня от небето гледа.
После намига с бял огнен дъх.
Луната я няма. Луната е бледа.
Аз съм дървото зад топлия мъх.