***

Тя е голяма. Наблюдавам я, когато не ме гледа. Става ми смешно как се справя с това средно положение – още е предимно дете, а трябва да свикне с издълженото си тяло и с промяната в настроенията. На мен ми харесва как пораства, но знам, че не й е лесно. 

Чете много. Брат й не я оставя задълго, но тя устоява на атаките. Иска да му покаже, че си има собствени желания, различни от неговите. 

– Спокойно, когато чета някоя книга, перизрението ми е само там и нищо не ми пречи – уверява ме тя. Сдържам усмивката си от странните сложни думи, които се опитва да използва. За сега се владее. А той прави всичко възможно, да й привлече вниманието.

Цели я с хартиен самолет, който рязко завива, преди да достигне целта си.

– Много е заобикателен – ядосва се той и му пее със страшен глас „Самолет номер пет". 

– Не се произговаря така! - поправя го кака му...