Яна и пясъчник

Вият се облаци черни...

„Дали ще вали”, някой пита.
Топло е. Днеска са верни
думите на синоптика.

В пясъка сме с дъщеря ми:
събути обувки обувам;
краката й – с първите рани.
”Балонът се надува” дочувам...

Не мога да спра да се смея
на палавото наследство,
защото усещам, че с нея
това ми е второто детство.

Закапа. Небето – пробито;
дечица и пясъчник – мокри.
А Яна с лопатка и сито
пораства от локва на локва.