Нямане

Когато те няма – не мога...
И книга не ми се подхваща,
че денем денят ми е много,
а нощем нощта не ме хваща.

Когато те няма – не искам...
Така ми е кисело всичко,
че устните яростно стискам
и искам да бъда различна.

Когато те няма – не зная
кое от къде да подхвана:
препускам от стая във стая,
ту седна, ту сепнато стана.

Когато си тук... Ти си тука.
Това ми подрежда душата
и няма ни гняв, нито скука.
Ела си. Стоя на вратата.

август 2008 г.