***

- Утре е работен ден – казва ми тя. Мисля, че го е чула по телевизията.

- Работен ден е – потвърждавам унило. Ненавиждам, когато събота е работен ден. Сигурно ми е проличало.

- Колко парички да занесем в офиса на тати, за да ни го оставят вкъщи?

Сигурно много ми е проличало.

Обичам да съм с двете деца вкъщи – той е достатъчно малък, а тя – достатъчно голяма, пък и харесвам компанията им. Понякога, обаче, искам да имам няколко минути, без в ушите ми да звънти „мамооооо“.

Тя казва, че понякога й отговарям с „оу“. И това било, когато много пъти ме е викала за нещо. 

- Мамо?

- Оу!

- Ще ни го оставят ли?

Не знам колко струва това...