Червеният дракон и Лапичка

Имам колело. С червена рамка и бели дръжки. Наричам го Червения дракон, но само пред себе си. Не искам другите да знаят, че си говоря с колелото. Малко е тежко. Има помощни колела и трудно завива, но ми харесва, че е червено и че има червен звънец на дясната дръжка. Всъщност не звъня често със звънчето, защото стискам дръжката, особено когато се засилвам. Много внимавам да не строфирам. Мама смята, че се казва „катастрофирам”, но аз смятам, че когато си се засилил прекалено бързо и се удариш, се чува точно това. А и аз си строфирам с целия въможен трясък.
 
Поисках за рождения си ден автовоз. Но като че ли повече искам коте. Показах на мама автовоза, но през целия път до вкъщи си мислех за котето. Ще го нарека Лапичка. После, докато си карам Червения дракон, ще си мисля за Лапичка и ще си казвам:
-    Карай бързо, Червен дракон, че бързам да се прибера при котето!
 
Днес ставам на пет. Чакам с вълнение да ми подарят онзи хубав автовоз, който показах на мама.
-    Ела да си видиш подаръка – вика ме кака.
В кухнята е. По-хубаво е, отколкото си го представях. И наитина ще го кръстя Лапичка.