***

Страх ме е, честна дума.
Че съм станала вече себе си,
че съм престанала да се страхувам,
че съм спряла да се променям. 

Страх ме е, коленете треперят.

Че няма как да се изненадам,
че вече съм се намерила,
че от високо изобщо не падам.

Страх ме е, дори се задъхвам.

Това ли е? Станах ли еднозначна?
И ето те. Шумно въздъхвам -
безстрашна съм все още, значи. 

август 2017 г.