Ти водиш

Белоцветните 
                        писти политат край нас -
виж ни - 
                        учим се от дъщеря ни.
Шепот и смях...
                         Да, смях с пълен глас -
сега вече водиш ти, Яна.

И страшно, и хубаво. Пълен простор. 
Разбирам внезапно – сега си голяма.
Не бих те задържала – не е затвор. 
Сега вече водиш ти, Яна.

Все повече можеш и тръгваш от нас:
съвсем разноцветна, свободна, засмяна.
Поглеждаш ме, смея се. Не точно с глас.
От днес вече водиш ти, Яна.      


февруари 2016 г.