Като червей след пролетен дъжд
искам да изляза от кожата си.
Да се разпъна и така - отведнъж
да си изпробвам възможностите.
Че ми омръзна от кал и съмнителни локви
и не ми се пълзи хаотично.
Искам да тичам - без каиш и окови.
Искам да се обичам.
март 2018 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар