Стиснала ме е за гърлото тревога,
че нещо не зная. Не мога.
За всичко и всички. За мене.
Тревожа се, дявол да го вземе.
И спускам поредната писта,
не мисля за нищо. Не мисля.
За нищо, за никого. Но за него,
дето кара след мен и ме гледа.
И не смея да му покажа страха си.
Помахваме си. Вдигаме пръсти:
за него. За всички. За мене.
Успяваме дяволски. Да го вземе....
Няма коментари:
Публикуване на коментар