Не е нужно много

Нужни са буркан и шепа пясък,
за да си направиме море.
Нужно е в стъклото син отблясък,
за да имаме небе.
Нужно е да си до мен за малко,
за да ми растат крила.
Нужна е в нощта запалка -
лъч внезапна светлина.
Не е нужно много. Трябва малко.
Шепа пясък. Ти. Запалка.

Юли 2017 г. 

Лято

Затоплена от слънцето до злато
косата на деня едва се влачи,
попива тя умислено в земята
и пита как през лятото се плаче.

Защото как в такава медна утрин
(в просъница усмихва се небето)
и как при мисълта за утре
възможно е да те боли сърцето?

До бяло нажежава се по обед
на слънцето горещата усмивка.
И как във нечий светъл поглед
тъгата се е спряла за почивка?

Във кърваво обагрената вечер
потапя се на слънцето зарята.
И как при тази светла вечност
възможно е да те сломи тъгата?

Звездите са обсипали небето,
родени от целувката на сдрача.
А лятото, обгърнало сърцето,
ми дава сто причини да заплача.

Царевица в Царево

Припекло е. Седят на пейка
и изброяват в Царево от царевица
какво обичат: пуканки,
кочан или във чаша, "както мама взима".
А Царево е царевично грейнал,
изпукан като пуканка през зимата.
Огризваме кочаните до края, 
а чашите опразваме до дъно.
Във Царево, на пейките.
Не зная
кого от двамата по-първо да прегърна.

Защото

И не защото хля-
бът ми присяда
(but ми присяда)
и не защото ви-
ното горчи
(но то горчи)
и не защото, а защо е сряда?
 

И не защо... 
Защото ти. 

Нямане

Когато те няма – не мога...
И книга не ми се подхваща,
че денем денят ми е много,
а нощем нощта не ме хваща.

Когато те няма – не искам...
Така ми е кисело всичко,
че устните яростно стискам
и искам да бъда различна.

Когато те няма – не зная
кое от къде да подхвана:
препускам от стая във стая,
ту седна, ту сепнато стана.

Когато си тук... Ти си тука.
Това ми подрежда душата
и няма ни гняв, нито скука.
Ела си. Стоя на вратата.

август 2008 г.  

 

Рокля и кецове

През балкона я виждам -
кецове на футболни топки, рокля на морски звезди.
Донякъде й завиждам -
тепърва пораства. Трепери. Трепти.
 

Разхожда се бавно и се прави на смела.
Към магазина с примряло сърце е поела.
На връщане бърза, но сдържа дъха.
Прибира се смело, прикрива страха.
 

През сърцето я виждам -
кецове, сякаш готови да тичат.
Рокля до коленете.
До страх я обичам. 

юни 2017 г. 

За себе си

Нямам обувки за ходене,
нямам сако за обличане,
нямам крила за летене,
нямам се, но се обичам.

Имам въже за препъване,
имам и път за изгубване
имам секунди за бързане,
имам се само за влюбване.

Нямам очи за оглеждане,
нямам уши за ослушване,
нямам ръце за подреждане,
нямам се, но се чувствувам.

Имам лъжи за изричане,
имам уста за смълчаване,
имам крака за изтичване,
имам се и не се давам.